понеделник, 28 май 2012 г.

Всеки от нас си има своето място в този свят

Предполагам, че един ден ти и аз също ще остареем. Хей, усмихни се! Не е толкова лошо като обмислиш преимуществата :). Е, ще се налага да ходиш с бастун :) – само се шегувах. Както и да е. Та предполагам, че дори и след нас ще има други, които ще се интересуват от от твоя живот, от проблемите ти, от начините, по които смело си ги решил. Не мисли, че си ненужен. Изобщо не е така. Всичко си има причина.

Предлагам ти да живееш живота си с много достойнство, радости и вяра. О, и разбирасе, не забравяй да описваш най-прекрасните времена-било то на приятел, който ще каже на друг приятел или пък на лист хартия, който някой ще намери след много, много години.

Вече претърсваш ума си, за да намериш най-близкото място, където има тетрадка и химикалка??? Браво, горда съм с теб! :)

Моите вълнения/впечатления относно този блог - 2


Вчера четох за шоколадовата фабрика на Аврам Чальовски и малките банки, които отпускали заеми на евреите, за месарите, от които хората не се притеснявали да си купуват кашерно месо. За човека, който продавал боза или пък за равините и синагогите. Да, точно така, спомняш си нали? :с) На всеки Шабат-пълни синагоги, сватби. Всичко това ме кара да си мисля и дълбоко се надявам, че е било така-една еврейска махала, където всеки познава и уважава всички. Услужливи съседи, истински приятели, сладки приказки, под сянката на някое голямо дърво... Уау, звучи наистина невероятно, нали. Е, сигурна съм, че хората по онова време също са се сблъсквали и с много проблеми, но очевадно огромната им любов един към друг и към Бог им е помогнала да победят всяка несгода и трудност.
Помниш ли книгата, която взех по-рано от библиотеката, ами... в нея също имаше информация за града, в който израстнах. Неотдавна научих, че в Берковица някога са живели евреи и е имало синагога. Когато отворих четивото си на страници пет, шест и седем прочетох невероятни неща. Видях снимки на сгради, в които съм била, които означат много за мен, видях къщи, покрай които съм минавала с години. Оказа се, че във всички тях някога са живели евреи. Сега започвам да си мисля и си представям усмивките на хората от малкото градче всеки път, когата са се поздравявали на улицата или по пътя към нивата. Онова приятно чувство, което изпитва сърцето, всеки път, когато се върнеш към спомените. Виждаш всичко толкова ясно.
Открих, че любимата ми сладкарница едно време е била синагога, както и една от най-големите банки в града. Продължавам да се изумявам. Ами ти?

Моите вълнения/впечатления относно този блог

Само преди няколко дни получих задачата да напиша статия за еврейските сгради в София. Отначало не изпитах особено голямо желание да се ровя в миналото, а и както всички знаем – ЗАЕТИ СМЕ. Както и да е. Отидох до училищната библиотека и попитах дали случайно нямат нещо за моя случай. Госпожа Лашкова беше така мила да ми помогне и нямах извинение да не напиша статията. Точно сега, когато размишлявам над тези редове, навън дъждът нежно ромоли, което ме връща към множество спомени и питанки. Всички знаем как е. Посещаваш някоя стара сграда или музей и винаги се питаш – Кой ли е живял там?, С какво ли се е занимавал?, Как е починал?, Някой познавал ли го е?. Много пъти си оставаме с незадоволеното любопитство.

Когато търсех материали за статията, не винаги беше лесно да намеря снимки или данни за датата, когато някоя сграда е била построена. Съжалявам, че не мога да бъда някой изследовател, който знае точно къде да погледне, за да намери старите писма, които са си пращали влюбена еврейска девойка и нейният любим; или пък спомени от още възрастни хора, които ни разказват за детството си, за моментите, когато слънцето е галило нежно усмихнатите им лица, а те са тичали из уличките на онази по-малка София. Хайде, признай си! – и ти искаш да знаеш повече. Искаш да чуеш отново историите, разказавани ти от баба и дядо.

С времето, в което правех това кратко проучване, се натъкнах на някои интересни неща.