понеделник, 28 май 2012 г.

Моите вълнения/впечатления относно този блог - 2


Вчера четох за шоколадовата фабрика на Аврам Чальовски и малките банки, които отпускали заеми на евреите, за месарите, от които хората не се притеснявали да си купуват кашерно месо. За човека, който продавал боза или пък за равините и синагогите. Да, точно така, спомняш си нали? :с) На всеки Шабат-пълни синагоги, сватби. Всичко това ме кара да си мисля и дълбоко се надявам, че е било така-една еврейска махала, където всеки познава и уважава всички. Услужливи съседи, истински приятели, сладки приказки, под сянката на някое голямо дърво... Уау, звучи наистина невероятно, нали. Е, сигурна съм, че хората по онова време също са се сблъсквали и с много проблеми, но очевадно огромната им любов един към друг и към Бог им е помогнала да победят всяка несгода и трудност.
Помниш ли книгата, която взех по-рано от библиотеката, ами... в нея също имаше информация за града, в който израстнах. Неотдавна научих, че в Берковица някога са живели евреи и е имало синагога. Когато отворих четивото си на страници пет, шест и седем прочетох невероятни неща. Видях снимки на сгради, в които съм била, които означат много за мен, видях къщи, покрай които съм минавала с години. Оказа се, че във всички тях някога са живели евреи. Сега започвам да си мисля и си представям усмивките на хората от малкото градче всеки път, когата са се поздравявали на улицата или по пътя към нивата. Онова приятно чувство, което изпитва сърцето, всеки път, когато се върнеш към спомените. Виждаш всичко толкова ясно.
Открих, че любимата ми сладкарница едно време е била синагога, както и една от най-големите банки в града. Продължавам да се изумявам. Ами ти?

1 коментар:

  1. Здравейте,

    Бихте ли ми дали повече информация за синагогата в Берковица и къде се е намирала там. Въобще каква информация имате за еврейското присъствие там?

    ОтговорИзтриване