понеделник, 28 май 2012 г.

Моите вълнения/впечатления относно този блог

Само преди няколко дни получих задачата да напиша статия за еврейските сгради в София. Отначало не изпитах особено голямо желание да се ровя в миналото, а и както всички знаем – ЗАЕТИ СМЕ. Както и да е. Отидох до училищната библиотека и попитах дали случайно нямат нещо за моя случай. Госпожа Лашкова беше така мила да ми помогне и нямах извинение да не напиша статията. Точно сега, когато размишлявам над тези редове, навън дъждът нежно ромоли, което ме връща към множество спомени и питанки. Всички знаем как е. Посещаваш някоя стара сграда или музей и винаги се питаш – Кой ли е живял там?, С какво ли се е занимавал?, Как е починал?, Някой познавал ли го е?. Много пъти си оставаме с незадоволеното любопитство.

Когато търсех материали за статията, не винаги беше лесно да намеря снимки или данни за датата, когато някоя сграда е била построена. Съжалявам, че не мога да бъда някой изследовател, който знае точно къде да погледне, за да намери старите писма, които са си пращали влюбена еврейска девойка и нейният любим; или пък спомени от още възрастни хора, които ни разказват за детството си, за моментите, когато слънцето е галило нежно усмихнатите им лица, а те са тичали из уличките на онази по-малка София. Хайде, признай си! – и ти искаш да знаеш повече. Искаш да чуеш отново историите, разказавани ти от баба и дядо.

С времето, в което правех това кратко проучване, се натъкнах на някои интересни неща.

Няма коментари:

Публикуване на коментар