Първите доказателства за присъствието на евреите на Балканите датират от II век - това е камъкът от Ескус (село Гиген), с паметен надпис на латински от архисинагогус Йосиф. Синагогата в Пловдив (Филипополис) датира от III-IV век. По време на Първото българско царство пристигат и първите заселници от т.нар. евреи романьоти. Втората компактна маса евреи, преселили се от Унгария, Бохемия и Бавария през XI век, са ашкеназите.
Цар Иван Александър (1331-1371) се жени за еврейката Сара (приела християнската вяра под името Теодора), която е и майка на българския цар Иван Шишман.
През 1492 г. по българските земи пристигат първите бежанци от Иберийския полуостров. Голяма група от сефаради започва да устройва своите общности заедно и покрай романьотите в Никопол, София, Филипополис, Татар-Пазарджик. Сеферадските евреи стават определящият компонент в иначе разнородната мозайка, от която е съставено българското еврейство с преселници от Германия, Гърция, Италия, Южна Франция и др.
След Освобождението от турско робство, евреите в България се реализират в условията на толерантно отношение от страна на българите. Търновската конституция гарантира еднакви граждански права на всички общности в България, вкл. и на евреите.
Българските евреи участват активно в защитата на Отечеството през Сръбско-българската война, както и в Балканските войни. В началото на 30-е години в Еврейската болница (днес Ендокринологията) в София е открит паметник в памет на загиналите за свободите на България евреи.
В София е построена и най-голямата в Европа сефарадска синагога (открита на 9 септември 1909 г.)
Своеобразен връх в историята е спасяването на близо 50 хиляди евреи от изпращане в концлагерите в нацистка Германия. Планираната от правителството на Цар Борис III депортация на еврейското население е осуетена както от действията на Светия синод на Българската православна църква, така и в резултат на граждански протести. Съществена роля за спасяването на евреите има и официалната съпротива на част от депутатите в Парламента, организирани от заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, които правят остър протест до министър-председателя Богдан Филов.Важна роля изиграва вдовицата на държавника Петко Каравелов, Екатерина Каравелова - една от създателките на Комитет за защита на евреите. [3]
Все пак, след приемане на Закона за защита на нацията и особено през време на Втората световна война, евреите в България са изселени в провинцията, а голяма част от мъжете са изпратени в трудови лагери. 11343 евреи, които са населявали новоприсъединените земи към Царство България, обаче са изпратени в концлагерите Катовице и Треблинка, Полша.
Цар Иван Александър (1331-1371) се жени за еврейката Сара (приела християнската вяра под името Теодора), която е и майка на българския цар Иван Шишман.
През 1492 г. по българските земи пристигат първите бежанци от Иберийския полуостров. Голяма група от сефаради започва да устройва своите общности заедно и покрай романьотите в Никопол, София, Филипополис, Татар-Пазарджик. Сеферадските евреи стават определящият компонент в иначе разнородната мозайка, от която е съставено българското еврейство с преселници от Германия, Гърция, Италия, Южна Франция и др.
След Освобождението от турско робство, евреите в България се реализират в условията на толерантно отношение от страна на българите. Търновската конституция гарантира еднакви граждански права на всички общности в България, вкл. и на евреите.
Българските евреи участват активно в защитата на Отечеството през Сръбско-българската война, както и в Балканските войни. В началото на 30-е години в Еврейската болница (днес Ендокринологията) в София е открит паметник в памет на загиналите за свободите на България евреи.
В София е построена и най-голямата в Европа сефарадска синагога (открита на 9 септември 1909 г.)
Своеобразен връх в историята е спасяването на близо 50 хиляди евреи от изпращане в концлагерите в нацистка Германия. Планираната от правителството на Цар Борис III депортация на еврейското население е осуетена както от действията на Светия синод на Българската православна църква, така и в резултат на граждански протести. Съществена роля за спасяването на евреите има и официалната съпротива на част от депутатите в Парламента, организирани от заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, които правят остър протест до министър-председателя Богдан Филов.Важна роля изиграва вдовицата на държавника Петко Каравелов, Екатерина Каравелова - една от създателките на Комитет за защита на евреите. [3]
Все пак, след приемане на Закона за защита на нацията и особено през време на Втората световна война, евреите в България са изселени в провинцията, а голяма част от мъжете са изпратени в трудови лагери. 11343 евреи, които са населявали новоприсъединените земи към Царство България, обаче са изпратени в концлагерите Катовице и Треблинка, Полша.
Няма коментари:
Публикуване на коментар