Родих се в прекрасно семейство някъде в края на двадесети век и съм щастлива, че животът ми протича в два века. Имам възможността да се радвам на двама родители и два броя баби и дядовци. Още от малка слушам за пра, пра дядовците ми, които са се били в Балканската война и и двамата загинали там. Лично аз, намирам за изключително важно да се предават историите за живота и решенията на различните членове на семейството от поколение на поколение.
Не съм еврейка, но обичам да нося звездата на Давид и да ме питат да ли имам еврейски произход. Обикновено отговорът не не радва хората особено, но пък следващото ми изречение често предизвиква изказвания и възклицания като: ‘Уау!; Наистина ли?; ‘И казваш, че това училище е в София? Не съм го чувал преди.’. В интерес на истината и аз не бях. Шест месеца след като се родих семейството ми се премести в Берковица, откъдето е и моят баща. Никога не съжалявах за това. Е може би малко, тъй като не получавах много информация от централния град.
Не вярвам в съдбата. Вярвам в Бог и в това, че каквото си надробиш това и ще сърбаш, но бих определила приемането си в еврейското училище като нещо, което просто трябваше да стане. С времето започнах малко по малко да разбирам и оценявам всички страхотни моменти прекарани там, очарователните хора, истинските приятели,отворените врати... Запознах се с топлотата, гостоприемството и добротата на евреите. Честно казано преди да се преместим в София не знаех нищо за тях. Дори нямахме нито един семеен приятел евреин. Спомням си първия еврейски празник, който празнувах. Беше Сукот. Спомням си как за първи път влязох в синагогата и онемях от красотата на храма. Знам как жадно слушах за традициите и обичаите, за храната и облеклато, само и само да знам повече за избрания народ и разбира се, за да мога да се похваля пред приятелите си за това, което научавах.
Времето прекарано в 134 СОУ „Димчо Дебелянов” е истинско приключение с известен край и множество приятели на борда. Страхотно е да се потопиш в култура, различна от твоята, вярвания различни от твоите и все пак да можеш да бъдеш приеман и обичан, такъв, какъвто си.
Не съм еврейка, но обичам да нося звездата на Давид и да ме питат да ли имам еврейски произход. Обикновено отговорът не не радва хората особено, но пък следващото ми изречение често предизвиква изказвания и възклицания като: ‘Уау!; Наистина ли?; ‘И казваш, че това училище е в София? Не съм го чувал преди.’. В интерес на истината и аз не бях. Шест месеца след като се родих семейството ми се премести в Берковица, откъдето е и моят баща. Никога не съжалявах за това. Е може би малко, тъй като не получавах много информация от централния град.
Не вярвам в съдбата. Вярвам в Бог и в това, че каквото си надробиш това и ще сърбаш, но бих определила приемането си в еврейското училище като нещо, което просто трябваше да стане. С времето започнах малко по малко да разбирам и оценявам всички страхотни моменти прекарани там, очарователните хора, истинските приятели,отворените врати... Запознах се с топлотата, гостоприемството и добротата на евреите. Честно казано преди да се преместим в София не знаех нищо за тях. Дори нямахме нито един семеен приятел евреин. Спомням си първия еврейски празник, който празнувах. Беше Сукот. Спомням си как за първи път влязох в синагогата и онемях от красотата на храма. Знам как жадно слушах за традициите и обичаите, за храната и облеклато, само и само да знам повече за избрания народ и разбира се, за да мога да се похваля пред приятелите си за това, което научавах.
Времето прекарано в 134 СОУ „Димчо Дебелянов” е истинско приключение с известен край и множество приятели на борда. Страхотно е да се потопиш в култура, различна от твоята, вярвания различни от твоите и все пак да можеш да бъдеш приеман и обичан, такъв, какъвто си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар